автор: apostola

Животът ми е сякаш кръгла маса
с покривка от годишен календар.
Покривката е сива, без украса-
от Бога ми е тя годишен дар.

И храня се на нея със проблеми,
а хляба ми е полусух комат.
Пред мене има чаши две- големи,
за пиене по навика познат.

Във ляво чашата е пълна с грижи,
а вдясно с радост чашата стои.
По- често лявата в ръка се движи,
а празна- дясната, не ме пои.

Че лявата живота я допълва
и аз на глътки с нея пия най.
А дясната пък рядко се напълва,
но я изпивам винаги докрай.

Една покривка сменям на година
и остарява моето место.
От пиене на радости и грижи
увяхва бавно моето листо.

А свършат ли дарените покривки
и празен ще остане моят стол.
Така ще съм "лишен" от тез "разпивки"-
ще се изхранвам само с лъч и сол...