автор: gitchka_gramatikova

С бухлати гащи,
разрошени и полуголи,
захвърлили бутилки вино,
заиграваме буйно хоро
по едрите крайбрежни камъни
на самотата си.
Казваш, сиромашията иска веселие.
Морето ни е до колене.
Жените са нежни цветета,
които не бива да се оставят да повехнат.
Хващай сандура, проклетнико,
разсъблечи го нежно с грубите си пръсти,
развържи му капризните струни,
извлечи му най-кристалния звук,
че и най-старият да си удари чембера в земята
и да заиграе - забравил болките
и грижите, да изтегли
тоя живот до края му с усмивка.
Защото какво е той
без леките ласки на младо девойче
или сълзата благодарна в очите на стара сирена,
сънуваща своя Сюлейман...
Жените са неразгадаеми създания,
проклетнико,
никоя не заслужава да осъмва сама.
Ожени се за първата срещната
или поне ѝ подари
сърцето си!
Ще ти останат краката бързи
и сандура.
Вълните ближат ходилата ни.

22.02.2016