 |  На разсъмване се разтропахме –
изсипани думи заподскачаха
и ние догонвахме стъпките
на десетопръстните шаблони,
докато засладените пеперуди
набавяха с хоботчета соли.
В междините на мокрите ни острови
споделихме сушата на самотата…
но не затворихме раната.
И уж разхлопани,
но приковани в сънища мълчим
и чоплим
кокошите тръни на росата.
Ала не знаем
кой пръв ще си тръгне,
кой пръв ще припадне,
зажаднял зад вратата.
Подклаждахме със сухите си пръсти
догарящия огън на романтиката.
И се мятахме в кепчето
на деветия кръг на съдбата.
Публикувано от viatarna на 22.03.2016 @ 19:04:28
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "на разсъмване" | Вход | 7 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: на разсъмване
от rady на 22.03.2016 @ 22:12:44
(Профил | Изпрати бележка) | Сушата на самотата идва неминуемо...
В десетия кръг на съдбата вече я харесваме.
И спираме да се мятаме - неминуемо!
Привет адаш! :) |
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 07:56:02
(Профил | Изпрати бележка) | адаш, със самотата аз не деля по равно - отдадох й всичко... и нямам ръка за
компенсация :)
Светлина в личния ти дом!
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от zebaitel на 23.03.2016 @ 06:31:16
(Профил | Изпрати бележка) | И това ако не е зов за нераздяла!!
А пъзелът е толкова цветен и толкова сложен!
Едва ли някой, освен този, който го е създал може да го подреди, че даже и той се съмнява!
Даро!!! |
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 08:19:02
(Профил | Изпрати бележка) | не-не, не е "зов за нераздяла", Живе... нито изобщо е зов - просто, изтънчен оттенък
на чувствителността и мисълта ми, да прониквам надълбоко и широко... да разказвам
на обезплътен и плътен(без излишни неща) език, който ме разказва... който ни
говори на съвсем истинска любов
Осветен ден, душа! :)
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от zebaitel на 23.03.2016 @ 17:09:08
(Профил | Изпрати бележка) | ...на обезплътен и плътен(без излишни неща) език...
ооооо, това ми харесва!!! |
]
Re: на разсъмване
от mariq-desislava на 23.03.2016 @ 06:47:42
(Профил | Изпрати бележка) | | След финала на човек му се прищява да изкрещи: "Не ме докосвайте, макар да съм докоснат вече!":) |
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 08:33:08
(Профил | Изпрати бележка) | а на мен ми е нужна помощ: докосни ме, за да изгоря плевелите на ординарното... и
ще те обичам и живея безкрайно :)
...ай са да си палнем по цигарка, сестро... на покрива ;)
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от shrike на 23.03.2016 @ 09:12:49
(Профил | Изпрати бележка) | | на разсъмване деветият кръг се разтваря в спирала от звездни прашинки.и виждаме пътя. и знаем. отвъд самотата няма как да сме цяло. |
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 10:43:20
(Профил | Изпрати бележка) | здрасти, shrike :)
какво е, какво имаш предвид "отвъд самотата"?
...или ми споделяш за обречеността на две сфери от невъзможното им сливане? :)
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от shrike на 23.03.2016 @ 13:30:51
(Профил | Изпрати бележка) | здрасти
обичам разсъмване, търсиш топло. споделям усещането, нуждата да има отвъд самотата път. в сливането пак самота има. звездност искам. летене. скачане. въртене. и не ме натъжава този твой текст. само да искам ми причинява.
това общо взето, но и аз не го разбирам. |
]
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 16:10:13
(Профил | Изпрати бележка) | ето и моята видимост - отсам самотата е близостта, споделеността, взаимността...
а отвъд е пустотата - там е по-вероятно да сме в цялост, защото сме оттоварени от
заземяване - представи, стремежи, наизустявания, прекроявания, пол...
пътят е вложена духовност в нас и се върви сам, но не и като изоставен - ние сме,
които би трябвало да преобразим житейската си съдба и превърнем в път, а не
цветята и щурците, дърветата и маймуните -
Ти и Той в Единство
...а иначе, в материята си оставаме с копнежите и риданията за взаимност,
форматирайки ги като любов и нелюбов - вятър и мъгла :)
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от mamasha на 23.03.2016 @ 11:47:26
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, Дарче, образността в твоите стихове става все по-интересна - някак загадъчно многопластова и богата на смисъл, предизвикваща разнообразие от прочити, възможно различни от този на автора. В един коментар казваше, че не е въпрос на усет зоа езика, на умение да се борави със словото, наричаш себе си "художник на невидимото". Така да е, друже. Но за мен това "невидимо" е именно тази многогранна образност, която всеки чете по своему, стига да може, стига да иска да навлезе под повърхността на текста. Да заставиш четящия да погледне не само през очите на автора, но и да потърси своето тълкуване на идеите и внушенията му, направени чрез тънката игра със значенията на думите, чрез преминаването от конкретността в многозначността - именно това аз наричам усет за езика, невидим, но съществуващ в теб.
Поздрави, приятелю! |
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 16:15:23
(Профил | Изпрати бележка) | О!
... това всичкото за мен?
изчервен се оттеглям... и моля те - другия път, на уше :)
здравей, Юле!
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от daro на 23.03.2016 @ 16:20:22
(Профил | Изпрати бележка) | мреМки... мрем-мрем...ки-ки... кис-кис... "смъртта се киска" :)
...а кепчета се използват и за ловене на пеперуди, насекоми, мрачни ципокрили и
скариди ;)
|
]
]
Re: на разсъмване
от daro на 24.03.2016 @ 08:27:06
(Профил | Изпрати бележка) | еее бре, Лео, не можеш да се отърсиш от пустия, но не постен коремен хедонизъм ;)
не те ли вълнува повече божеството в човеците?
... но не като лов за задоволяване на глад и наслада, а като Жажда за разширяване
на общите ни хуманни хоризонти - закреталата хърба след кервана на
"технологичния прогрес" |
]
Re: на разсъмване
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 25.03.2016 @ 09:51:01
(Профил | Изпрати бележка) | Той, коремния хедонизъм е спасил света от гладна смърт, Даро ;)
А божественото, напоследък хич не го съзирам у човеците, затова не ме и интересува някак си.
Силно се опасявам, че ако разширим още общите си хуманни хоризонти няма да оставим нищичко на природните хоризонти и тогава ще бъдем натирени на кучето в гъза, ако ме разбираш правилно. И ще бъдем справедливо нàврени там от същата тая природа, която хич не се интересува от хоризонтите ни. |
]
Re: на разсъмване
от daro на 25.03.2016 @ 11:09:44
(Профил | Изпрати бележка) | "Той, коремния хедонизъм е спасил света от гладна смърт, Даро" - това сериозно ли го твърдиш, Лео?
Ако е така, заради страхове от гладна смърт ли ще си обясним разграбването на ресурсите, унищожаването на естествените територии, убийствата на невинни хора, съсипването на суверенни държави и т.н.?
"коремния хедонизъм" е извращение на естествения инстинкт на тялото да се съхрани
с минимално количество храна, и точно затова е нужна култура, която да не отправя пулсации от нахлуващата кръв в стомасите ни
хуманността не противоречи на природните хоризонти, а е в помощ на човека да изходи пътеката на животното, и след това да изведе и даде живот на божеството, да му освети път и извърши кръщението на плътта в смъртта -
съсипваща е тази болка, страшни и страстни са тези битки със себе си, които ще раждат мир, но и толкова необходими за Живота - приложения Бог!
Светлина в личния ти дом! :)
...(.) |
]
Re: на разсъмване
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 25.03.2016 @ 12:06:28
(Профил | Изпрати бележка) | Продължавам да твърдя, че човека е една високотехнологична маймуна, въпреки всичките си необосновани претенции за божественост. И като такава маймуна нищо маймунско не му е чуждо, включително и склонността към чревоугодничество, което си е най-обикновен био-химичен процес. Освен това тази маймуна все още се ръководи от принципите на удоволствието, които постоянно я тласкат към преувеличаване на нейните потребности и безграничната алчност за още и още повече и най-много и най-хубавото, най-вкусното и въобще най всичкото. Вероятно тази алчност ще доведе до изчерпване ресурсите на хабитата ѝ и ще погуби маймуната. Дано се окажа лош пророк, но едва ли.
Когато хуманността е насочена маргинално към един вид, род, село или фамилия тя се изражда в шовинизъм и не е по-малко зловредна от чисто личния егоизъм. За пръв път срещам тезата "човека ... да изведе и даде живот на божеството" при теб. Обикновено посоката на оживяване е обратна и затова тая теза заслужава да бъде доразвита. Предполагам, че говориш в личен план. Защото не мога да си представя, със целия мой цинизъм, какво божество ще изведат някои индивиди от заобикалящите ни маймуни. Не искам и да си го помислям! Този приоритет трябва да бъде даден само на отбрана част от маймуните, иначе ефекта ще е пагубен за цялото глобално маймунско стадо.
Светлина, ама изкуствена,
мерси! |
]
Re: на разсъмване
от daro на 25.03.2016 @ 12:55:07
(Профил | Изпрати бележка) | мисловните сенките създават теории за човешките маймуджулъци и са "светнати" от
електрически крушки, а не осветени от духовната светлината
...ако не виждаш със сърцето си, само ще гледаш отраженията върху твърда
повърхност - само боята върху платното, само графичните знаци по листовете, само
движението на кадрите по екрана... и периодично ще ти светва червената лампичка,
когато те погъделичкат биологичните течности по лига-вица-та ;) |
]
]
Re: на разсъмване
от daro на 25.03.2016 @ 13:01:01
(Профил | Изпрати бележка) | е, аз пък не съм - ко прайм тогиз, ъ?
|
]
]
Re: на разсъмване
от daro на 25.03.2016 @ 16:38:16
(Профил | Изпрати бележка) | хм, с една дума ме склони :)
чао |
]
Re: на разсъмване
от daro на 24.03.2016 @ 09:28:50
(Профил | Изпрати бележка) | да, по-често предпочитаме да пребиваваме в тайните... и като че ли там се чувстваме
защитени от нечистоплътни външни намеси
...вероятно, защото
"... еколог по душа е сърцето,
едничката мечка си пази..."
просто... дълбоко и нежно перо - Кръстьо Раленков!
добре е да наминаваш, Доре - добра среща! :)
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 2
Всичко: 792
Онлайн сега:
