автор: swestan

На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
Композира умело, не ноти,
а пориви- спънати, куци.

А душата свита във вакуума
на абсолютното нямо безверие,
стене тихо, отново ранена,
от абортирали, тежки съмнения.

От очите ѝ капят илюзии
и мисли- погребани грешници,
изгорени от неказани истини
във светлината на догарящи свещници.

А утрото закъсня по презумпция-
попаднало бе във задръстване
от аварирали тежки безсъници
и неми кошмари- все същите.

И скърца ритмично молива
по листа задръстен от рими,
рисуващ безплътни видения
на вдъхновения- мъртвородени .