автор: tessi

Мислеше се за поетеса, но не беше такава. На страничката си пишеше сладникави, любовни стихчета приличащи на какаови бонбони поръсени с кокос. Имаха своето очарование и аромат, но често преслаждаха.
Романтичната й натура не бе способна на нещо по-задълбочено. Куплетите й звучаха като по поръчка за евентуален чалга хит. Тя тайно подсмърчаше над тях представяйки си идеалистична и разтърсваща любов. Дълбоко в себе си копнееше за нещо неизживяно и неповторимо.
Постепенно набра почитатели сред мъжката аудитория. Привлечени повече от нежната ù визия, дълги руси коси и сини очи, те често я обсипваха с комплименти. Щастлива от успешното си творчество, тя неразумно се пристрасти към нета. Създаде няколко връзки и съвсем неусетно се влюби.
Той беше мистичен, мрачен и тайнствен, нейна пълна противоположност. Думите му носеха тъга, която тя не успя да разгадае. Нямаше комплименти, нямаше ухажване, нито въпроси. Споделяше и бе до болка искрен, честен... Той беше другото ù Аз, мечтаният мъж, страстният любовник и тя не устоя.
След месец замина при него на гости. Повече не се върна. Нямаше близки и никой не я потърси. Съседите я имаха за вятърничава и наивна.
- Сигурно е хукнала след някой мъж - компетентно я одумваше леля Пенка. - То днешните млади, не са като едно време... работливи, скромни... Ето например моят син?! Какво не му хареса?! Предполагам, че е при някой паралия...
Измина около година. В сайта се върна мрачен и тайнствен мъж. Поднови регистрацията си. Беше притеснен. Бурканите от крехко месо във фризера намаляваха. Той не познаваше вкуса на любовта, а вкуса на нежната човешка плът.
Тази страст го натъжаваше.