Всеки гледа днеска обичливо.
Ден за прошка е, ден светъл и велик.
В трудното ни време подло, диво,
той е лъч проблеснал и щастлив.
Пътят ни осеян е със грешки -
волни и неволни, всеки ден и час.
Ние грешни сме чада човешки.
горе е Светецът и е съдник наш.
Прошка да поискаш е достойно.
Трябва ти душа, любов, сърце
да захвърлиш гола чест и гордост,
да протегнеш двете си ръце.
И е вече толкоз леко, светло.
По-добр си, топъл, разсъдлив.
Сякаш дните ти отново тръгват
слънчеви, усмихнати, добри.
А сърцето пламва нежно, светва
да прости, забрави лудият си бяг,
да погледне с обич всеки срещнат
като мил приятел, и баща, и брат.