Край на приказка
В памет на Тери Пратчет
„Значи го няма? И го няма никъде?
А никъдето колко е голямо?”
Един коварен, неповярван край на приказка
промъква се към ланкърския замък.
Maграт пропада, губи си опората,
коса и плащ усеща недалеко.
В котлето вижда шарлатански корени
като в ума на здравомислещ лекар.
А Гита Ог изгаря пая с кестени
и бяга при удобната склероза.
Есме пък търси оцелялата посестрима,
която още вярва в аква-захароза.
Тогава точно нещо фъсва в тъмното -
сякаш метла във полет се издига,
сякаш излиза вятър пред разсъмване
или пък някой някъде прелиства книга?
И ето че Маграт размахва меча си,
изчезва плащът и отстъпва краят.
А той ли? Пренаписва вече вечното
и с баба Вихронрав си пие чая…