Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Мразеше физкултурата, особено бягането в училищния двор. Беше изморена и потна. Обличаше се бавно, с отегчение. Нейните съученички отдавна бяха тръгнали зачервени от играта, сред безгрижен смях. Сега съблекалнята изглеждаше тиха, тъжна, студена като затвор. Не бързаше за никъде. Наведе се да си завърже маратонките и долови до болка познат глас:
- Охооо, здрасти! Сама, ли си?
Тя се обърна смутена и прилепи слабото си тяло към металния гардероб. Усети в твърдината му опора и закрила.Замълча. Видя как я оглежда леко иронично с неговата типична присмехулна усмивка. Най-напред изпитателно по лицето, после бавно по ханша и бедрата. Добре, че беше облечена. Дънките и якето осигуряваха някаква минимална защита.
Познаваше много добре всеки негов израз.Този не вещаеше нищо хубаво!
- Е, явно няма никой. - отговори сам на зададения въпрос.
Усмихна се още по-самоуверено.Заприлича й на хищник обмислящ своя скок.
- Може би тогава ще ми дадеш една целувчица? А може би повече?
Приближи я бавно. Ръцете му стиснаха болeзнено крехките й рамене. Усети волята в него, властта, но наведе глава прехапвайки инатливо устни. Знаеше, че е свикнал да получава винаги своето.
- Нали ме обичаш? Защо се дърпаш сега? - подхвърли уж невинно.
По лицето й изби издайническа червенина. Беше с вързана коса и нямаше как да я прикрие. Той се наведе към нея и тя почти усети дъха му. Беше непоносимо изкушаващо и същевременно унизително. Гордостта в нея надделя. Отблъсна го с всичка сила:
- Не е вярно! Излъгах те, нарочно! - изкрещя отчаяно.
След това грабна раницата си и излетя като куршум през вратата. Затича се по стълбите, но от страх да не я догони спря на втория етаж. Скри се в първата й попаднала класна стая. Прилепи лице до вратата притаявайки дъх. Постоя мълчаливо известно време. Предположи, че си е отишъл, но във фоайето на училището за малко не се сблъска с приятелите му. Смееха се нещо и го разпитваха. Той се хилеше гордо, а накрая обяви на всеослушание:
- Навита ми е, но не ме интересува. Дори не може да се целува като хората.
Компанията замина сред бурно одобрение и смях. Някои го потупаха окуражително по рамото.Тя видя как той изостана, поспря се като че ли търсеше някой. Изглеждаше умислен. После се затича навън.
Тя си тръгна още по-тъжна. Това й беше за урок. Повече нямаше да признава на никой нищо дори от сърцето й да капе кръв.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 95566 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Признанието" | Вход | 3 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Признанието от Stargazer на 16.03.2016 @ 11:39:08 (Профил | Изпрати бележка) | По мое мнение, разказът не разкрива достатъчно героите. След като го прочетох, дори не мога да реша кой от двамата ми е по-слабо познат. Младежът, който е описан като безсърдечен използвач, но някакси заслужил любовта на героинята, или самата тя, която по незнайна причина е влюбена в него и му е признала това, въпреки че изглежда е наясно що за човек е той.
Корените на конфликта са мъгливи- може би това е идеята, да загатва, но според мен малко повече дълбочина и описание на събитията, довели до сегашните действия на героите, биха били полезни.
|
Re: Признанието от Stargazer на 16.03.2016 @ 14:01:43 (Профил | Изпрати бележка) | Ето аз как бих го написал:
Часовете бяха свършили и ученците се трупаха на вратата, нетърпеливи да излязат. Но Биляна не бързаше да си тръгва. От групата на десетокласниците се отдели някой и тръгна към нея. Биляна се отдръпна назад, облегна гръб на стената. Твърдостта ѝ като да ѝ даде смелост, но сърцето ѝ издайнически тупаше.
Стамен се появи зад ъгъла, пъхнал ръце в джобовете на тесните си дънки. Усмивката му блесна- тази същата усмивка, заради която всички момичета от нейния клас го боготворяха.
–Ооо, как сме, красавице?- чу тя гласа му. Стамен приближи уверено, застана пред нея и опря ръка на стената, лъхна я ароматът на парфюма му. –Не съм те виждал от доста време, къде изчезна?
Биляна заби поглед в краката си. Близостта му я подлудяваше, караше кръвта да бие в слепите ѝ очи. Устата и беше пресъхнала, няма за думи.
–Никъде- успя да измърмори най-накрая и сама се наруга: Тъпачко такава, това ли успя да измислиш!
-Тъкмо си мислех за теб- Стамен отметна глава, прокара ръка през русата си коса. Носеше я дълга до рамене, падаше на вълни и обграждаше лицето му. Биляна едва се сдържа да не вдигне ръка, да я докосне.
-Мислил си ти!- поклати глава тя. –Онзи ден те видях с Нанси, от 8-ми В клас. Бяхте се прегърнали.
-Ти май ревнуваш, а?-подигравателно се обади Стамен. –Забрави я ти Нансито, тя е минала работа. Сега нали съм при тебе?
Биляна приклекна, мушна глава под ръката му и се опита да отстъпи от него, но той я хвана за ръка.
-Къде бягаш? Не ти ли е приятно с мен?
Тя не отговори, даде му гръб. Стамен я дръпна, обърна лицето и към себе си. Наведе глава към нея, Биляна затвори очи.
-Не бягай- усети тя дъха му на бузата си. Устните и се полуотвориха, усетиха докосването на неговите устни.
-Цуни-гуни, сто маймуни!- обади се глас за тях. Разнесоха се смехове.
-Изчезвайте!- обърна се Стамен. Биляна отвори очи и се дръпна от него. Наблизо стояха приятелите му, хилеха се безочливо.
Лицето ѝ почервеня.
-Тюуу, объркахаме работата на човека!- беше Николин, най-добрият му приятел.
-Хайде, да ви няма!- намигна им той.- Ей сега идвам. Само още малко да си поговорим с Билянчето.
Хвана я за ръка, поведе я надолу по коридора. Облегна я пак на стената и понечи да наведе глава към нея, но Биляна се дръпна.
-Остави ме!
-Е, хайде сега! Не ми се прави на труднодостъпна! Знам, че го искаш!
Увереността в гласа му я подразни.
-Не бъди толкова сигурен!
-Ха!- направи се на изненадан той. –Че нали ти идваше да ми се обясняваш в любов? И сега, когато дойдох, изведнъж взе да ми се правиш на много важна!
Тя не отговори, отново наведе глава.
-Не се цупи! Хайде, тръгвай с мен. Ще идем у нас. Там ще си поговорим и няма кой да ни притеснява- намигна ѝ той, сякаш не искаше да остави никакво съмнение за какво ѝ говори.
-Не искам- отговори му тя. –Имам да уча.
-После ще учиш. Няма да ти избяга ученето- отново я хвана за ръка, задърпа я след себе си.
-Пусни ме- измъкна тя ръката си. –Знам какво искаш! Но аз не искам да съм още една твоя бройка!
Стамен застана пред нея, гледаше я, лека усмивка играеше на устните му.
-Както желаеш. Но загубата е твоя. Да не мислиш, че на мен ми се разправя с момиченца?
Замъча, после продължи:
-Само да не идваш да ми ревеш после!
Гордостта и желанието се бореха вътре в нея, заливаха я като две вълни. Събираха се, блъскаха се, покривайки цялото ѝ същество с капки. Постепенно една се отдръпна омаломощена, укроти се, притихна.
-Няма да ти рева... И не те обичам! Нарочно те излъгах!
Грабна чантата си и затича по коридора, сълзи напираха в очите ѝ.
-Обяснява ти се, пък после се прави на интересна!- чу тя гласа му зад себе си.
Глупчака!
Думата я парна, но тя стисна зъби. Щеше да я запомни, да я съхрани в себе си.
За урок
|
]
Re: Признанието от tessi на 17.03.2016 @ 11:07:44 (Профил | Изпрати бележка) | Интересно си го написал. Личи си, че е от мъжка гледна точка.:) Когато има диалог винаги е по-забавно. Определено не е в моя стил. Ти си по грубия реализъм, поне така го усетих. Твоите герои са "по-лоши" от моите, особено момчето. Момичето също не е като моята срамежливка. На твоята и минават повече агресивни мисли.:)) Аз не пиша така. Извода е че, няма да ти допаднат и другите ми неща. Наистина те е развълнувала историята. Благодаря ти. Изненада ме !!! |
]
Re: Признанието от Stargazer на 17.03.2016 @ 12:25:49 (Профил | Изпрати бележка) | Разбирам напълно! Определено ще е доста скучно, ако всички пишат еднакво :-) |
]
Re: Признанието от tessi на 17.03.2016 @ 09:22:35 (Профил | Изпрати бележка) | Характерното за късия разказ е, че една снимка на дадена ситуация. Защо, какви са героите и разните там подробности като външен вид, минало, характер, винаги са загатнати и непълни. Важното е какво се случва СЕГА. Понякога нещата просто се случват.
Понякога хората просто са такива. Понякога се влюбват в неподходящия. Нима всичко има логика? /особено в любовта/:))Основното е разказът да има идея и послание. Предполагам, че поне това си усетил.:)
Приемам мнението ти и благодаря за коментара. Не се притеснявам от критика. Изобщо.:))
Пиша само къси разкази. Не мога по друг начин
. |
]
Re: Признанието от Stargazer на 16.03.2016 @ 14:47:08 (Профил | Изпрати бележка) | Още един коментар от мен :-)
Моля не ги приемай като зложелателна критика- просто аз самиият бих искал да получа подобни подробни коментари, които всъщност ми казват нещо за това, което съм написал, а не са просто изказвания от рода хареса ми, не ми хареса.
Късите разкази (флаш прозата) ми е любима и на мен, затова и разказът ти ме заинтригува. В този тип разкази трябва с малко думи да се казва много и не бива авторът да се увлича в описания, които не добавят нищо към историята. Например в твоя разказ описанието на съблекалнята е ненужно- читателят не се интересува как изглежда тя, тя не добавя нищо към историята освен като място, където става действието. Дали е топла или студена, тъмна или светла- това няма значение. Също и описанието на героинята- това, че тя мрази часовете по физическо не ни казва нищо за нея като човек. Даже напротив, извиква в нас образа на дебело момиче, което се задъхва при бягане и затова мрази часовете по физическо. Нейното описание може да се направи в хода на историята, като виждаме действията и, жестовете, мимиките...
Също така е необходимо и някакво описание на другият герой- младежът в разказа е напълно неописан. Висок ли е, нисък ли е- не се знае, нямаме отправна точка, от която да си го представим. Не казвам че трябва това да бъде казано в прав текст, но някакви факти е нужно да бъдат споменати, за да може читателят да изгради представата си за героя.
Това е от мен, надявам се да ти е полезно. Приятно писане! |
Re: Признанието от tessi на 17.03.2016 @ 09:35:47 (Профил | Изпрати бележка) | Относно втория ти коментар, май няма какво да ти репликирам. Така съм решила - така съм го написала. Харесва ми да командвам ситуацията.:)
За съжаление, аз рядко коментирам като теб и правя задълбочени анализи, какво, как и какво не.
За мен е важно да има послание, идея и естествено стила на изказа е много важен. Имам си определени предпочитания, както явно и ти.
Ще прочета нещо твое, но по-късно.
Благодаря, критикувай си...не ми пречи.:))
Приятно писане и на теб! |
]
Re: Признанието от zika на 18.03.2016 @ 23:21:16 (Профил | Изпрати бележка) | Внимателно прочетох коментарите. Понякога е полезно "критично око" да прочете това, което пишем. Спомням си как реагира моя приятелка - куклен режисьор - когато прочете разказа ми "Хляб". Та, тя каза: " Добре! Харесва ми, но бих го написала така.." И "написа" разказ - беше нелош.
Много искаше да преправя моя. Но аз отказах - обясних й, че има два разказа - моят и нейният. Думите ми се различават от нейните, посланията ни бяха различни и т.н. Също така й обясних, че е чудесно, че всеки може да напише Неговият разказ на тема хляб. И, сигурна съм, че всичките ще бъдат интересни. То, всичко може да се пренапише...по-добре, но всеки сам решава как и за какво да "говори". И свободата да го правиш по своя си начин. А иначе съветите ми харесаха и самата аз ги предпочитам. |
]
Re: Признанието от tessi на 20.03.2016 @ 19:08:12 (Профил | Изпрати бележка) | Да, има такива хора, които критикуват, но могат и да пишат. На такива хора не се сърдя, защото все пак не говорят на празно. Прочети разказчето на Stargazer.
Може да ти хареса повече.:) |
]
Re: Признанието от kameja на 19.03.2016 @ 20:27:13 (Профил | Изпрати бележка) | Кратък разказ, описващ ситуация - синтезирано и изразително. Не ми е нужна повече информация, нито пък някое описание ми е в повече. |
Re: Признанието от tessi на 20.03.2016 @ 19:10:00 (Профил | Изпрати бележка) | И аз мисля така.:) Не мога да добавя или да махна нищо.
Благодаря ти. |
] | |