автор: FFortuna

Събужда се Градът, изнемощял
от ласките на дългата си зима,
и с бавната протяжност на клошар
облича се в мъгливите си дрипи.

От кладата на блудкавия студ
запалва недоносени огнища.
Преструва се, за птиците, на глух,
във сляпата потребност да ги има.

И гледа изпод локвите, с очи
на гладно доизпили дъждовете.
Събужда се Градът, и го боли
от липсата на снежните човеци.