автор: cezonia

Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи.

Актьорът се преражда точно в седем,
във седем той е с поглед на дете.
Понякога е тъжен и ненужен денем,
след залез е със ангелски криле.

Крилете на актьора често са на кръпки
от черни думи, казани апарт.
Актьорът жив е заради онази тръпка,
която е на крачка от сърдечния инфаркт.

Актьорът не е лош човек. Той и добър не е.
Духът му само все е жаден и бездомен.
Актьорът няма нужда от пътека. Трябва му небе.
За миг да свети, после да изтлее в спомен.