автор: erka

...по новолуние не мога да съм друга,
освен онази, от която се отрекох
с очи - изгубени от лутане,
да търсят извора на ехото...

По новолуние съм нежелание,
обесило последната молитва
на кривото дърво на вярата,
което не цъфти, но впива
все още живите си корени
в изчерпани противоречия...

По новолуние съм всичко, след което
не мога да ти бъда отражение...