автор: pc_indi

Всяка зима е бременна с пролет.
Под сърцето й снежно узрява
и полека стопява й погледа
щом проплаче сред птичата врява.
В сладка болка, разсъмнала почвата
ражда своето първо кокиче.
Скрило в джоб водата от локвите,
младо слънце в тревите й тича.
И е чисто, и светлото грее...
Ставам къща от обич прегърбена.
Бяла лястовичка живее
под стрехата ми и с криле сърмени
ми докосва отвътре сърцето.
И се учат да пеят прозорците,
става меко и цветно небето.
Време за вдишване. Пролет е...