 |  В ръцете ти съм къс от глина,
размекната преди да завъртиш
грънчарско колело, твори любими,
по формата на глинения съд.
В ръцете ти съм вряща лава,
разливам се навсякъде, пълзя,
до белота ме нажежаваш,
жигосваш ме на голо, с теб горя.
В ръцете ти съм буен огън,
неудържимо пламъка извил
и лумнал, да го спра не мога,
преди да си го влял и укротил.
Под пръстите ти морска пяна,
разпръсвам се на капчици вода.
Отново сътвори ме, с теб се раждам.
Ваятелю, изваяй ме сега.
Публикувано от viatarna на 06.03.2016 @ 15:56:43
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "В ръцете на ваятел" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В ръцете на ваятел
от mariq-desislava на 06.03.2016 @ 18:39:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Пращи този текст от любов, пропукват любовните съчки до пълно изгаряне на читателя.:) |
Re: В ръцете на ваятел
от somebody на 06.03.2016 @ 19:00:43
(Профил | Изпрати бележка) | Сещай се каква асоциация ми предизвикваш със съчките :)))))))))
http://vbox7.com/play:7cd4c07f26 Тъкмо, за да не изгоря читателите :)))))))))))
|
]
Re: В ръцете на ваятел
от mariq-desislava на 06.03.2016 @ 19:13:00
(Профил | Изпрати бележка) | Ахахах, за този субект пък въобще нямаше да се сетя.:)
Съчките ми дойдоха от това стихотворение, което четох преди твоето, та затуй:
Разпускане на любовните армии
Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.
О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.
Георги Господинов
Та, ще ти шляпна това за затегач:
https://www.youtube.com/watch?v=kR5YqaKLYWU
|
]
Re: В ръцете на ваятел
от somebody на 06.03.2016 @ 19:27:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотно стихотворение, Дес. Тази класика на Пърпъл си е точно към него, само дето лирическият е доста по-хладнокръвен след боя ;))) |
]
Re: В ръцете на ваятел
от kristi на 07.03.2016 @ 09:24:53
(Профил | Изпрати бележка) | И ти си ваятел, слънчева. Извайваш с думите онази любов, която не се подчинява на битуването.
Ден за обичане да ти е! |
Re: В ръцете на ваятел
от somebody на 07.03.2016 @ 12:00:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Кристи и при теб все да е обичане :))))))))) Думите са затова, за да изразят чувствата ни ;))))))))) |
]
Re: В ръцете на ваятел
от doktora на 12.05.2016 @ 20:10:14
(Профил | Изпрати бележка) | Велик е Създателят, невидим, Той вае душите ни за любов, всемирна...но нещо е сбъркано в човешкия геном, мисля.
Всъщност, хареса ми заигравката с любимия/любимата, все пак иние сме ваятели, а вие, нежната половина на човечеството, още по по най... ;;)))) |
Re: В ръцете на ваятел
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.05.2016 @ 14:22:33
(Профил | Изпрати бележка) | Да, Док, в това е смисълът, да се гради, твори, вае любов. Всеки има ръце на ваятел. Важното е сътвореното да е преминало през сърцето ;)))))
Благодаря за коментара :)))))))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 692
ХуЛитери: 3
Всичко: 695
Онлайн сега:
