"Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред..."
Ран Босилек
Сред двор, обрасъл в бурени, зад плет –
къщурката в забрава е отдавна,
а покривът џ – накривен каскет,
очи-прозорци схлупил, гние бавно.
Дъска поскърцва – в някой чеп дали
неясна, стара мисъл се е свила,
във дрямката си сепната, или
погризва червеят недоизгнило?
Изсъхнали са старите липи,
от дните златни спомен. В изнемога
тя слуша само вятър как шепти,
подухващ крайчеца на некролога.