В бурята държах ТЕ здраво за ръката,
Напрягах мускули,
нозете впил в стремената,обяздвах вятъра,
препусках по безкрая, за да изтръпнат сетивата
Пробиваше ми път през облаците ТИ,
С очите си разпръскваше тъмата,
Показваше ми със звънкия си смях
Безбройните лица на красотата...
Стихията свистеше, въздишаше, трошеше,
Запращаше в дън земи човешките ми страсти, превърнати в мечти
Насичаше ми мисълта,
Разкъсваше превръзките на тленните неща
Издухваше прахта, извиваше кърмата,
Помиташе каноните, отпушваше Душата
За Да остане чисто Гола Тя –
Каквато Никой не Е виждал
ЛЮБОВТА!