автор: LIULINA

Пластика от изкривен пейзаж,
искрен вик в тишината,
стар поръбен макияж,
нов стремеж към свободата.
Артисти на прогнила сцена,
мъртви погледи и стремена,
и душата ми от скука уморена,
да бъде винаги с вина...
ако слънцето е монета,
сигурно ще избера тура,
та да съм на някоя планета,
истинска без маскова кора.
грешна съм пред своя поглед,
аз не мога да стоя,
мисълта ми е в полет,
над простосмъртните неща...
Изригва в мен вулкана,
щом видя небето червено,
от срам е съдба изтъкана,
това е сърцето пленено,
от теб...и от твоя живот!