когато сънуваш нежността ми
дъждът притихва и умира
а в отразени локви на обичане
в очите ми прескачат динозаври
от стадо мисли строшени са мостовете
и пърхат златни рибки във небето
прозявката на мъничко щурче разхлажда
по миглите ни стрито битието
на крачка от разлистен океан
се къпе голо безметежно времето
и два фенера обладават пътя ни
готови да превържат с него немите
стъпи на пръсти тихичко и влез в съня ми
да разлюлеем със усмивка лодката на срещата ни
опитомили във морето всички китове
гребем към слънцето при залез
а на хоризонта вече ще сме слети