автор: _katerina_

Духът изпаднал във безвремие
душата плакне във Йордан.
И капките-монади с бдение
пречистват Божия фонтан.
Тъкат копринените нишки бели,
с Вселената везмо редят.
А Ангели главите свели
покрай човеците летят.
Показват им с уроци тежки
небесната морава как орат.
Оставят им невидими бележки,
знаците добре да разчетат.
Крилата си сменили със вериги,
душите си продали за сребро,
човешките сърца безлики-
владетели на земно зло.
Приятеля предават за монета,
душата си - за мнима власт.
Забравиха за вяра и подкрепа
на ближния във трудния му час.
Но с всяко утро дава пак надежда
и прошка свята добрия Бог - Отец.
Любов изпраща по невидимата мрежа -
благословия като за светец.
Очите нека да прогледнат,
смирението зло да победи.
Към Светлината взор да вдигнат,
да тръгнат по белите следи...