автор: botyofentiev

Ледената същност на нощта
сковава вънка зимата
и смъртта на същността
тръгна си след тримата ...

Отца и Сина и Светия Дух
скриха се във мойте пръсти,
от снежинки като пух
небето се задръсти.

Там нейде моите очи
видяха белота в тунела,
някъде накрая Ти
моята душа бе взела.

Замръзвах и превръщах се в кристал,
в ледена снежинка – мойта същност,
а животът ми напразен – недоспал,
заспиваше в студената си къща.

Всичко свърши – течаха надписи.
Виждах призрачна алея.
Ти - отиде си.
Аз – немея ...

А исках и след филма - да живея.