автор: vale

Вятъре мой,изповеднико вятъре.
По любов,по желание-безпощадна стихия.
Колко пъти разтваря листата на розите
и дъхът им отнесе ли горе на хълма,
а криеш?
Не разнищвай когато боли,не размеквай душата ми.
Този път,аз те моля,стани ми побратим.
По неволя съдник,по неволя слушател.
Все едно е!
Последно!
Но къде по-нататък?
Ти от Ева до истината стъпълата изкачва ли ги,
та ме спираш и мене?
А ,какво е оттатък?
Радостта е от празника.
Самотата е дар на разумните.
Щом да страдаме можем,да обичаме,
също достойни сме!
И какво ,че по стъпките есен е,
подготви се за лятото.
Под смокинова сянка са подпрени веслата.
И ще търгнем щом кажеш,ти подишай в платната ми.
Ти бъди ми довереник,аз ще бъда приятел.
Всичко можем да имаме-само не свободата си.