автор: marisiema

Навън се спусна нощният сумрак
със мирис пролетен, необичаен.
Посипа се дъждът прохладен, благ,
над скромните кокичета във бяло.

Пълзи високо облачен керван
с разпърпани контури бледи, сиви.
И сякаш гали ни дъхът на пролетта,
подгонил Февруари да се скрие.

Във свитите ни, страдащи души
надеждата изплува, още жива.
Извива стан сред стреснати мъгли,
разстила чистия воал във синьо.

Дано южнякът с полъха си свеж
и с нежна длан да укроти сърцата.
Добрата Марта да е животворен лек
за тежките ни болки на Земята.

Настръхналият свят да се смири
под златните лъчи на щедро слънце.
А горе ярките, прекрасните звезди
спокойствието, радостта да върнат.

По улици измити, бухнали от цвят,
със аромат на пролет свежа и зелена,
да видя как деца усмихнати вървят,
понесли във очите разлюляна прелест.