автор: victo

Не пропускам изгрева
да видя, тъй красив,
цветен е и много нежен,
като погалваща ръка,
и вдъхновяващ като песен,
и шум, и тътен на река..
Тази цветност тъй различна
е всяко утро със зората,
на девойка е прилична
със звезди в косата..
Когато знам, че ти я виждаш
пее ми душата,
не пропускай изгрева
да видиш тъй красив..
атракция е за сърцата
като галопиращ кон
е див-лекува суетата.

Не пропускай...