автор: ivliter

…
Какво ще отнесем в безкрая,
където чезнат нашите следи,
където бъдеще и спомен няма?
…
В апокалипсиса на чувствата
дъждът не спира да вали –
душите чак до кости ще измокри.
…
Песъчинките на времето ще издълбаят
дълбоки рани
в издигнатия сфинкс от любовта.
…
Привели гърбове, с подвити колене
мостовете немеят
пред чудото на нашата любов.
…
Вървя по билото на планината.
Тук сенки няма.
Тук няма място за двуличност.