автор: marisiema

Слънцето показа лик усмихнат.
Топлите лъчи земята галят.
Тя със мощните гърди задиша
и любовно в бисери проблясна.

Ведрото небе, прозрачно и сребристо,
радостно, копринено намига.
Стръкчета, набрали мощ, напират.
Волни птици устремно прелитат.

Чудно утро! Цялото е в синьо!
А е още Февруари в календара!
Уж по-дълъг, уж студен и силен -
вече се прибира, свил платната.

Марта, смело вейнала полите,
без да чака, във ръце с метлата,
чисти с вятъра, затичан във косите -
братята си гони без пощада.

Ден пораснал, пролетен и весел -
чакана надежда,зов победен,
топла ласка, животворна, нежна -
сякаш е простил на този свят погрешен...