автор: typa

- Някой е пропял – изтърси Лудия и изгледа изпитателно всеки от присъстващите. Настъпи неловко мълчание. Лудия измъкна някакви палки и заканително ги развъртя в ръцете си.
- И трябва ли сега да бием барабани – плахо се пошегува Нежния, подпирайки лакът на клавишите.
- А ти, престани да дрънкаш на пияно – издразни се Суетния.
- Кротко, момчето е само махмурлия – защити го Разумния – Снощи малко прекали, но важното е да имаме синхрон в общия ритъм.
- Не ми пука за общия ритъм – опули се Суетния – някой е пропял, не чухте ли!
- Кеф ти е да си все соло, а – предизвика го Лудия – от де да знаем, че не си ти?
- От дето не знаем, че си ти – хладно контрира Суетния.
- Изглежда, всички сме заподозрени – сговорчиво изтъкна Нежния – Да използваме метода на изключването.
- Разумно – съгласи се Разумния – Изключваме първо мен, понеже не е разумно да пропееш, а аз все пак съм Разумния.
- Има логика – подкрепи го Нежния – Трябва да си луд да пропееш.
- Дрън-дрън – скастри го Суетния – Тогава излиза, че е Лудия.
- Едва ли – боязливо предположи Нежния – Нали той повдигна въпроса.
- За да отвлече вниманието, много ясно – не се предаде Суетния.
- Напротив – отбрани се Лудия – Вниманието го отвличаш ти, за да го привлечеш към себе си. Пропял си от суета, а, Суетен!
- Ами да се обзаложим. Стиска ли ти? – Суетния се изправи и суетно кръстоса ръце.
- Супер. Аз цепя баса – обади се Тъпия, който досега мълчеше.
- Много си тъп, Тъп – подигра го Лудия – това е друга песен. Явно не си ти. Не би пропял, нали?
- Да не би да съм тъп – ухили се Тъпия.
- Такъв си. Затова ти викат Тъпия.
- Тъпчем на едно място – възпря ги Разумния – Да започнем отначало!
- Добре. Някой е пропял – започна отначало Лудия.
- И трябва ли сега да бием бар…
- Млък – нервира се Лудия – Вие тъпи ли сте, бе?!
- Да – зарадва се Тъпия – Аз цепя баса!
- Престани с тоя бас, бе Тъп! – умолително го погледна Разумния.
- Добре де… - примири се Тъпия и поднови мълчанието си. То се оказа заразно и отново завладя всички.
- И какво ще правим сега – невинно го наруши Нежния.
- Най-разумно е… - подхвана Разумния…
- Ей, Луд, – прекъсна го Суетния – ти как разбра?
- Именно! – вдигна палец Разумния – Дай източника на информация.
- Може да е слух – замисли се Нежния – Или блъф…
- Нямам доказателства – отвърна Лудия – Иначе щях да знам кой е. Обаче източникът ми е железен. Някой е пропял, т’ва е истината.
- Може да е някой външен, а! – допусна Нежния.
- Няма начин – отсече Лудия.
- Най-разумно е… - потрети Разумния – да предвидим последствията и да вземем мерки.
- Аз мойте си ги знам – отбеляза Тъпия – Бицепс: 38,5; Гърди…
- Не тия мерки, бе, Тъп – отегчи се Разумния.
- Ясно – намигна Тъпия – Ония! – Бръкна в дълбокия си джоб и сръчно измъкна оттам една кръчмарска мярка. Никой не му обърна внимание.
- Последствията, викаш – сви устни Лудия – Предвидил съм да няма такива! А мярката е само една…
- Ъхъ… - изсумтя Тъпия, услужливо протягайки ръка.
- … И тя е радикална – довърши Лудия, поставяйки пред себе си масивен пистолет.
- Само да няма жертви – притесни се Нежния.
- Спокойно, пистолетът е воден – забеляза Разумния.
- И как ще ни помогне воден пистолет – надсмя се надменно Суетния.
- Ще видиш – стрелна го Лудия и извади шишенце – Приготвих тоя разтвор. Отворете усти. Пръскам на всеки по малко и край с пеенето. Веднъж завинаги.
- Глупости – ужаси се Суетния – ти си луд.
- Точно така – потвърди Лудия и зареди пистолета – От кого да започнем?
- Какво има в разтвора? – любознателно се осведоми Нежния.
- Това е абсурд! – възропта наново Суетния.
- – От кого да започнем? – настоя Лудия.
- Айде да се броим – хладнокръвно предложи Разумния.
- Става – прие Лудия – Уан, туу, трий, фоо…
- Цепя баса… - едва успя да каже Тъпия, грабна баса и отвъртя един разцепващ арпеж. Разумния улови Ритъма и се вмъкна в движение. Лудия го последва, размятайки палките, а Нежния разпери пръсти връз клавишите, наливайки фон в звуковата картина. Тя излъчваше завиден синхрон, а Суетния подхвана солото си, което се извиси нагоре, достигна тавана и стройно се спусна наобратно, оставяйки спираловидни звукови къдрици в пространството...
...................................................................................
- Стоп, стоп... Достатъчно! – завика Главния от апаратната – Това е. Чудесно се получи. Да чуем записа! - Останалите се скупчиха край него и той натисна Play. Всички затактуваха в ритъм, клатейки доволно глави. Композицията звучеше гениално. Бяха перфектната инструментална банда!!
... И изведнъж чуха най-ужасния звук на света. Някой беше пропял...