автор: ivliter

…
Снегът рисува своя филигранен сън
по спящата снага на цялата земя,
а аз съм само зрител ням пред красотата му.

…
Терасата ми – плуващ кораб
загубил котвата си от години
в морето бурно на живота.

…
Безмълвен е над боровете небосводът.
През клоните им се процежда вместо светлината му
загубената ми за утрешния ден добра надежда.

…
Отчаяно си тръгва лятото,
като разлюбено момче
от своята последна среща.

…
Задъханите ми слова –
кръжащи птици
потърсили гнездо в сърцето ти.