автор: rumpel

Всяка вечер разстила в небето кенар
и реди върху него брилянтни звезди.
Щедър той е отдавна, но вече е стар,
а в брадата му гъста колибри гнезди.

Всяка вечер преде паяжинен конец
и препира коприната в капки роса.
После вдява в иглата гласа на щурец
и пришива звездите, тъй както е сам.

Всяка вечер поръсва почти като в сън
с лунен прах незаспалата още трева.
Не затваряй очи, а поглеждай навън:
ще го видиш - небесния мъдър шивач!