автор: wingless

                     /на майка ми/

По улиците стъпва тишина
изпуснала последната си среща,
с гласа на птица сгушена в снега
и слънцето след себе си повежда.

Градът сънува своето лице
в прозореца на малка,бяла къща
заключена със шепот на сърце,
в което всеки спомен се завръща.

Оставен от онази топлина,
с която само любовта прегръща.
По улиците стъпва тишина...
Едно момче пораснало се връща.