автор: vale

По пясъчните дюни пак подтичват гларуси.
От лудостта на вятъра ,
една вълна обръща лист захвърлено писмо.
Подгънал колене,пръстта аз ровя-
ездач на кон,загубил всякаква опора.

Когато вечерта в ноктюрно от Шопен
превърне залеза-си заминавам.
Остават само дтъпки на брега.
Единствени напомнящи за лятото.
За любовта.
Била и не била.
Една жена смени на киното плакатите.
В обърканата моя самота нахлува студ.
Не искам,ненавиждам равносметките.
Живял съм ,както съм живял.
За щастието трябва лудост.
Запазете си съветите.