ХуЛите » произведение "Венецианска нощ"

Re: Венецианска нощ
от somebody на 31.01.2016 @ 12:20:24
(Профил | Изпрати бележка)

Микеланджело е гений, най-великият. Венецианска нощ, а сякаш съм попаднала в Рим. Странно... Извън предното отклонение, много ми хареса стихотворението. Заради фреската, птиците, сътворението, камбаната, заради цялостното усещане. Поздрав!

Re: Венецианска нощ
от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 11.02.2016 @ 21:11:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador

Здравей, Somebody!

Признавам, че ми е трудно да степенувам гении. :)

Колкото до Микеланджело, веднага след неговото име в съзнанието ми асоциативно се появява това на Леонардо. И обратното.

Ако трябва да назова кой от тях е даже „по-”, признавам, че няма да мога. Със сигурност както италианското Куатроченто, така и светът би бил много по-„беден” без тях. Намирам, че легендарната вражда между тях е силно преувеличена. Смятам, че всеки от тях е имал нужда от присъствието на другия, за да се превърне в това, което е. Даже някъде бях чел, че в изображението на Саваот от „Сътворението” в Сикстинската капела Микеланджело в знак на уважение и почит е вложил много от физическите черти на Леонардо.

И ако Леонардо има впечатляващи постижения в научни експерименти, то Микеланджело има впечатляващи постижения в поезията. Малцина знаят, че той е талантлив автор на сонети и мадригали – първоначално повлияни от тия на Петрарка, а след това и носещи характерната за него сетивност и философия.
Много от тях са писани на листите със скици за негови картини и скулптури, много от тях са недовършени и представляват наброски за бъдещи текстове.

Изкушавам се да приложа тук няколко от тях:

...
Таи се в камъка приятел верен —
изтръгнат, огънят го очертава,
гори, руши го той и оживява,
в света прелял, към вечността измерен.

Ако в пещта изтрае, пек безмерен
и студ надмогва, стойност получава
и сред избраните души тогава
от ада се завръща — чист, уверен.

От мен изтръгнат, в себе си разтваря
ме огънят — игра в гръдта ми скрита:
по-жив ще бъда в студ и после в лято.

Сред прах и дим, на огъня в разгара
живял, кален ще бъда до насита;
не от желязо съм кован — от злато.

...
Непожеланото желал бих, Боже!
От пламъка ледът дели сърцето,
души го; мамят стиховете, гдето
перо с душа едно да са не може.

На думи любя те, но обич, Боже,
не стига до сърцето ми; обзето
от гордост зла и чуждо на небето,
за милостта то не разтваря ложе.

Разкъсай булото, срути стената,
която — неподатлива — забавя
лъчите ти — за мене угасени,

дари духа ми сляп със светлината
предречена, та да гори в забрава
сърцето ми с искрите въжделени.

...
От дни натегнал, с грехове преситен
закоравял с природа саможива,
към двойна смърт се пътят ми извива,
но за отровата съм любопитен.

Без своя сила съм, без нрав гранитен
да променя любов и дни такива,
без помощта ти ясна и правдива —
при всяка грешна стъпка — глас защитен.

О, Боже мой, не стига да ми вдъхнеш
стремеж към теб единствено защото
от нищо бе душата сътворена.

Преди обвивката й ти да смъкнеш,
от пътя върл посъкрати каквото
ще стори връщането несъмнено.

...
Роденият към смърт отива —
в бега на слънцето и дните
твар земна не остава жива.
Без сладостите и злините,
без дарби и без слог висок,
без потеклото на дедите
сме сенки денем, дим във мрака.
А хора като вас със всяка
тъга и радост бяхме ние;
но след като смъртта ни скрие,
земя сме мъртва, мълчалива.
Роденият към смърт отива;
очите наши бяха цели,
със зрак във всяка кухина,
а днес са празни, почернели —
на дните станаха храна.

...
— Кажи, любов, познават ли очите
онази красота от мене звана,
или я нося в себе си изляна
и сам я врязвам в хора и гранити?

Навярно знаеш ти. Че вдън гърдите
покоя смиташ с нея увенчана.
Ала не бих могъл без тази рана
изгаряща, без въглените скрити.

Ти нея виждаш, ала по-блестяща
изгрява тя, когато се пресели
от погледа ти тленен във душата.

Там слива се с частицата по-зряща
от себе си и в божите предели
възлиза чиста. Туй е красотата.

А ето и незавършени негови отделни строфи и стихове:

...
Ж

още коментари...

]

Re: Венецианска нощ
от somebody на 11.02.2016 @ 21:43:59
(Профил | Изпрати бележка)

Здравей, Влад, благодаря за страхотния отговор. По една случайност съм се занимавала дълго с изобразително изкуство и съм се интересувала много и от двамата. Навремето смятах за най-великия Леонардо. Заради картините, изобретенията, изледванията му над анатомията на човека, конете, пропорциите, златното сечение, заради цялата му странна личност. В интерес на истината останах разочарована от прословутата Мона Лиза в Лувъра. Тя е толкова тъмна, малка и бронирана, че не ми даде никакво усещане. Самата тълпа пред нея, може би допринасяше за това, че не я усетих. След Леонардо видях много от Микеланджело. Сикстинската капела е нещо уникално според мен. Да се нарисуват фигури в пропорции на такава височина и с такива размери е само по себе си гениално. Страшният съд можех да гледам с часове. Всеки детайл, всяко движение, просто нечовешко, невъзможно да си представиш как е възможно изобщо да се направи от човек. Статуите на Микеланджело са като живи. Все едно е вложено сърце в мрамора, гранита, в камъка. Пиета в Свети Петър-уникално! Но по-прекрасна за мен беше Мадоната с младенеца в Брюж. Ако не забравя ще ти копна в края един мой стих от този вълшебен белгийски град. Та за тази статуя исках да кажа. Такава светлина и мекота има в нея, сякаш фигурите са живи. Лицето на девата е изваяно така благо, нежно, мило, не знам дали си го виждал. Прекрасно е! Със сигурност знаеш за Микеланджело и Медичите и колко много творби е правил за тях. Работил с камък, с четки, с дърво, уникален талант, гений. Различни с Леонардо, но както казваш по някакъв начин близки. Чудела съм се как са се раждали по едно и също време такива гении, сякаш Бог е намесен тук. Поезията на Микеланджело не бях чела. Знам, че е посвещавал стихове на младежи, в които е бил влюбен и които са позирали. Много странен дори не знам дали човек. Докоснеш ли се до произведенията му се омагьосваш. Ето, сега и стиховете, които си постнал, толкова стари, а докосват. Представяш ли си колко чувствителен човек е бил, за да усеща, твори, пресъздава всичко, което е направил. Рим и заради него е в сърцето ми. Гений, за мен най-гениалният. После Леонардо, а след това нареждам Рубенс. Той пък ме е пленил с цветовете и пищността на произведенията си.
Влад, много благодаря за отговора ти, влюбена съм в четките, боите, творбите. Много мога да пиша. Опитах да бъда по-кратка.
Хубава вечер ти желая :)))

]

Re: Венецианска нощ
от somebody на 11.02.2016 @ 21:48:19
(Профил | Изпрати бележка)

Намерих го този Брюж. Бях забравила заглавието :))))))))))http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=27642&mode=&order=0&thold=0

]

Re: Венецианска нощ
от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 13.02.2016 @ 21:07:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador

Благодаря за суперския рекомент, Somebody!

"По една случайност съм се занимавала дълго с изобразително изкуство" :) Позволи ми да проявя леко съмнение - "дълго време" и "случайност" не са особено съвместими. :)

И аз, но за кратко, и без да е случайно. Отдавна и досега съприкосновенията ми с него са единствено посредством книгите, предмет на които е. Но които понякога предпочитам пред художествени текстове. При всяко връщане в България отнасям десетина книги със себе си, последния път сред тях бяха "Спомените на един търговец на картини" от Амброаз Волар и "Магичен фенер" на Богомил Райнов, която бих препоръчал на всеки, който се интересува от изкуство. Представлява вдъхновени студии върху творчеството на различни художници и скулптори - с препратки към историята, литературата, философията - Рембранд, Веласкес,Ел Греко, Домие, Курбе, Кариер, Брьогел, Франс Халс, Гойа, Роден и става дума за много други - Тициан, Рафаело, Веронезе, Рубенс, Бош, Дьолакроа, Енгр, Гоген, Матис, Кандински, Пикасо. Естествено голямо място е отделено за Микеланджело, за когото Райнов в афористичен стил пише следното: "Когато някой ви каже, че скулптурата на Микеланджело е по-велика от живописта му, можете да бъдете уверени, че той освен че не е разбрал живописта, но и само си дава вид, че разбира скулптурата." :)

Аз също съм си мислил - тия двамата, Леонардо и Микеланджело хора ли, човеци ли са били? Удивително е как в рамките на един човешки живот са оставили толкова качествени и толкова многобройни творби. Сякаш не са извършвали рутинните и ежедневни човешки обреди - да се хранят, обличат, танцуват, сякаш всяко едно тяхно движение е било съзнателно съзидателно. Ето - Микеланджело рисува или с чука и длетото "яростно премахва излишъците от мрамора, който крие неговата статуя", а в кратките паузи пише поезия, която при първата ми среща с нея ме порази, и все още ме впечатлява. Ако има олицетворение на понятието "богочовек", според мен са точно тия двамата. А просто са били хора. И това е най-великото - тяхното творчеството е доказателство за реалните възможни способности на "хомосапиенса".

Към нещата, имащи отношение към Медичите ще добавя нещо, което се надявам да те изненада приятно. :)

Флорентинецът Джовани ди Карло Строци (1517–1570) написва следната епитафия, вдъхновен от Микеланджелова статуя „Нощта“ на гробницата на Джулиано Медичи:

Пред „Нощта“ на Микеланджело

Нощта бленува със закрити взори,
от ангел някой в камък издълбана,
но тя живее тук от сън обвяна:
докоснеш ли я, ще ти заговори.

Тази строфа украсява гробницата на Медичите във Флоренция.

Отговорът на Микеланджело изразява цялото отчаяние на поета от продадената и потъпкана свобода на Флоренция, която той бранил при обсадата през 1530 г., и цялото му негодувание срещу тиранията на Алесандро де Медичи.

Отговор на Микеланджело

Ценя гранита, спотаил забрава.
Докато царстват срам и престъпление,
да бъдеш сляп и глух, е избавление.
По-тихо! Шшт! Съня недей смущава!

И аз се опитах да бъда кратък. :)

]

Re: Венецианска нощ
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.02.2016 @ 22:59:34
(Профил | Изпрати бележка)

Ех, вие, двамата.... Като се отплеснете :)))) Мога да ви чета по цяла нощ :))))))))

]

Re: Венецианска нощ
от somebody на 14.02.2016 @ 21:55:19
(Профил | Изпрати бележка)

Здрасти, Влад :))))))))))) Случайността не е заниманието ми с изобразителното изкуство, а диалогът, който подхванахме покрай твоята Венецианска нощ :))))))
Да, приятно ме изненада с отговора на Микеланджело и с вдъхновението на Строци. Отговорът изцяло обрисува чувствителността и затвореността на Микеланджело. Написаното говори много. Говори за това, че той наистина е влагал душата си в гранита, в творенията си. Там е изразявал душевността и емоцията си. От това, което съм чела за него, оставам с усещането за изключително скромен и самовглъбен човек. Почти не е спал и почивал, когато е изрисувал Сикстинската капела. Живял е бедно, хранел се е оскъдно.
Хубавото и при двамата с Леонардо е, че са имали дълъг живот, който им е дал възможност да ни дарят с гениалното си творчество. Някога, кандидатствах в Художествената академия (не ме приеха, имаше много наследствени таланти)))) и художникът, при който ходех да ме подготвя за изпитите, ми разказваше, че майката на Леонардо е правела опити за аборт, предвид факта, че е бил незаконно дете. Представяш ли си, да беше успяла да извърши това светотатство спрямо цялото човечество. Страховито направо.
Ще прочета книгите, за които си писал. Харесвам старите майстори, изображенията на фигури, портретите. Много харесвам Караваджо и Рембранд. Нощната стража в Райксмюзеум също зяпах дълго, изобщо съм голям заплес )))))))))) Пред триптиха на Рубенс в катедралата в Антверпен бях зарязана, защото хората с които бях огладняха, наобядваха се и си изпиха кафето, преди да се върнат и да ме приберат ))))))))))))) Хубава вечер, Влад, пак ще намина )))))))))))

]

Re: Венецианска нощ
от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 19.02.2017 @ 12:41:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador

"Харесвам старите майстори, изображенията на фигури, портретите. Много харесвам Караваджо и Рембранд."

Нали знаеш, че Караваджо е "родителят" на светлосянката. Поради на места доста несполучливите му опити да се "справи" с нея, още приживе. а после и след смъртта му, е обвиняван, че "в картините му има черни петна". Не мога да се сетя къде съм прочел горното твърдение, перифразирам го по памет, разбира се, но е много точно - вгледай се отново в картините му.

А Рембранд... Рембранд е моят фаворит между художниците - не само за това, че е най-добрият в пресъздаването на играта на светлини и сенки, не само за неподражаемата му техника, но и за избора му на сюжети, което може би пък е отражение на избора му на среда и начин на живот...

Караваджо и Рембранд - родителят и геният на светлосянката - предполагам, че за един психоаналитик ще е предизвикателство да се опита да търси причините за избора им. :)

П.П. Започнах преди няколко дни да отговарям на "коментари без отговор", реших, че е важно, тъй като във всеки коментар писалият го е оставил частица от душата си и трябва (въпреки че не харесвам - меко казано - тая дума!), наистина трябва да получи отговор. Моля да бъда извинен, че ти отговарям чак сега.

Поздрави и хубава неделя, somebody! :)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а