автор: LIULINA

От тъжни пръсти ...
човека не се кръсти...
от тъжни думи ...
не твори локуми ...
когато всичко започва отначало ...
когато отмерва се с махало...
когато хванал е за гърлото челяка ...
бутилката на нищетата...
му липсват само змийски думи...
ножове в среднощни друми...
потънал до уши в препядствия...
за да преследва своето щастие...
превръща се в черупка полужива...
и в зимния пашкул се свива...
не може от нерадост да се изправи
не може пустотата да забрави...
а клоните го жулят през сърцето...
за да го върнат от небето... на неговата свобода!