автор: vale

Нощта в Балчик потайно се снишава,
зад хълма пламва огнено лице.
Една фрегата гларуси решава,
да търси нови хоризонти някъде.

Те поздравяват Пловдив,
вярвай ми така е,
макар тепетата от тук да са далеч.
Така със вятъра и морската омая
и за приятелите иде реч.

Със тихи стъпки с плащ и пелерина,
вечерницата спуска се над нас.
Потъват лодките във морската градина-
лица и сенки в профил и анфас.

Стоя си тук от петдесет години,
рибарски син със четка във ръка.
Морето в мен,ултрамаринно синьо,
а въздухът карминена река......
Итака,Одисей протягат пръсти,
но хоризонтите им са далеч.
Във малките градчета ние се кръстим,
да се събудим с утрото след днес.

Живеем ден,за ден,
с лица на птици,
с душицата на гълъба във нас.
Морето продължава да е синьо,
а горе Той библейски бди над нас.