автор: frezija

Тя има син шал и рокля на миди
във косите и може седефи да видиш.
Тя е звънката пяна,
слязла от океана,
тя е крехка и нежна,
тя – самата безбрежност,
тя – небе и поляна.
Няма сини очи, а морето я слуша,
но когато й липсваш е отчаяна суша
и сълзи на момиче,
и ожулена кожа.
Тя така те обича!
Тя без тебе не може!