автор: daro

„... Светът е отзивчив и всеотдаен,
когато укротим бъбривата си същност
и безобидно се преселим
в него.“
Иван Теофилов

... И не ми говорете за
мастурбациите на цивилизациите –
вие, из род родените –
черни мумии без лица
с подкупните ръце за смърт и ампутации...
и вие,
избелелите петна на нациите!
Едва напъпил в обичта
човекът във омраза се разлиства.
Нарочените стъкълца от скреж,
по настръхналата зимна кожа
изрязват шарките на камуфлаж,
а той реди увехнали сърца
от четирипосочна детелина.
Отвътре му е бяло...
като в опалената пещ
на закостенялост и коварство.
Да пече или да изгаря – въпрос на чест –
зародиша на свят
в стъкленицата с летлив разкош.

Ембрион на застаряващ експонат,
събира прах в музея на живота.