автор: ganima60

Вали дъжд,плаче небето,
с едри, студени сълзи,
поглъща ги тихо морето,
забулено в сиви мъгли.
Пуст е брегът,пясъкът стене,
няма по него следи,
тъгува морето за топлото време,
и едва докосва брега.

А чайките,къде са се скрили,
и те не обичат дъжда,
перата им мокри,слепени,
им пречат да бъдат летци.

Фарът самотен премигва,
и здраво стои на брега,
вдъхва надежда на хората,
че ще намерят брега.