автор: dido080

Фурната вече не работи. Но когато се загледам в снимката наистина се вижда дим да излиза от покрива..

*

В " дневник xxx" записвам моите приключения с Лазаринка Д. Но има истории, които не отиват на един дневник. Така си мисля поне. Защото дневника е специална книга / автора знае с точност бройката на страниците..../ На отделен лист, върху който има печат е отбелязан техният брой. Този лист по правило се намира близо до кориците и се знае, че никой няма да дръзне да стори от него една шапка от вестник примерно или хартиена солница.
Много ми се иска Лазаринка Д. да разбере от някъде, че е героиня в едно повествование, че нейните балони пазя с усърдие, и един ден, ще ги приложа като доказателство...Те ще бъдат залепени върху корицата.
Но Тя отдавна не живее в нашият град. Във фабриката и за балони сигурно на видно място са изложени техните букви...

*

В селото, където прекарвах летата, имаше фурна за хляб. През прозореца можеха да се видят щайгите, пълни с хлябове и онзи огромен съд, в който слагаха брашно и вода.
....А после започваха да месят, да месят, да месят
Жени облечени в бели дрехи сякаш искаха да образуват втора кожа върху старата. Как лактите им ставаха целите на шупли...
Нощно време забърсвахме прозорчето, за да има по-добра видимост.
.... И пак същото брашно, вода, кожа
Светлината бе толкова оскъдна, че нямаше никакъв смисъл човек да се опитва да крадне занаят тогава. Така де, и много съсредоточен поглед не бе достатъчен за целите, които си бяхме поставили.
Фурната не беше единственият атракцион в селото
Сега, обаче, май вече е. Стои заключена, а през прозореца и съвсем нищо не се вижда. Пипнеш ли дръжката на вратата върху кожата остават прашни следи. Снимките, обаче, доказват, че през покрива излиза дим.

*

Всяка сряда и петък Дани от съседното село извървяваше своите шест километра /три на отиване и три на връщане/, за да се нареди на опашката за хляб. От нея научавахме, че в питките има малки въгленчета.
Въглените били полезни за храносмилането и за куп други неща....
Надвесена над тях баба разтопяваше олово, който не верва....
Та като в историята на Братя Грим*, минавайки през гората пускала по троха на всеки пет метра. Това се случвало не само лятото, но и зимата.
Това се случвало и когато извървявала своите двадесет километра до града /десет на отиване и десет на връщане/- по троха на всеки три метра.