автор: apostola

Запалих цигара и туй ме накара
да вдигна чело на поет.
На крайната гара приятелка стара
ме чака тя- виждам- отпред.

Насред коловоза след път на тормоза,
душата й жадно изпих.
И аз без угроза, без грам от психоза
със хората тъй се простих.

И в нейното тяло се влюбих изцяло-
след нея да тръгна- готов.
И както съм в бяло пред слънце изгряло
аз тръгвам със тази любов.