Жива съм. И искам да го изкрещя
с мъка в остарялото си тяло!
Имам още рамене, крака,
боря се, усмихвам се, мечтая.
Жива съм, макар ранена и в сълзи.
Боже, а препуска пътят ми, изтича!
Толкова сама, с лице в бразди!
Трудните ми дни след мен надничат.
Знам, ще дойде и последният ми ден.
Кротко ще прилегна във земята.
Тежък ще е камъкът над мен,
щедро разкрасен, обвит в цветята.
Но сега съм жива, дишам и горя.
Цялата съм жар, искри и лудост!
Искам без остатък да се потопя
в топлото, човешко, земно чувство...