автор: marisiema

Вън е зима. Сняг е навалял.
Улици студени дремят пусти.
А пред мене сякаш слънце заблестя.
Спомените ми назад препускат.

Там съм, на брега разгорещен.
Тичам, побесняла, до вълните.
Свежест ме обзема с цвят зелен
с вятъра, политнал във косите.

Ледени висулки вън искрят,
а за мен са чудни звездни краски.
Щипе ме по бузите студът -
мила, пареща, желана ласка.

Клоните, сковани в лед и мраз,
греят като пролетна картина.
Нежно ги докосвам с топла длан --
бисери, прозрачни и красиви.

Нищо, че е зимен, леден ден.
В моите очи звезди светлеят.
Болките си ще заровя в мен!
Боже, толкова ми се живее!...