О.Л, ми беше съсед от дълги години.
Аз безработен, а той работодател- на онези хора млади и стари, които отиваха да си купят от него кучешка храна, разни препарати. Та това, за което се сети да разкаже, започнало много преди Ваня да се роди. От един квартал, на малко градче. Поръчал си пица- / още бил по пижама/, а когато отворил вратата- защо ли, как, срещу му се ухилил-а самата Дева от Гваделупе? Една доста притесняваща с изражението си „дева“, която бързала да върне рестото и да тръгне по пътя си.
Бакшишът бил захвърлен на пода, до самият праг. Монетите така объркали О.Л че той оставил пицата. „Виктория“ и „Маргариъ„ при едно добро съчетание- би сторила добри неща.Помислил малко, след което, разбира се, събрал монетите и тръгнал към партера, за да запише своето оплакване. За да не си помисли някой, че Девата от Гваделупе е имала специално отношение към него т.е. нарочно е постъпила така, ще споменем, че на О.Л е било обяснено, че тя не приема бакшиши от суеверие.
А той какво трябвало да направи със собственото си суеверие?
Изял пицата ала Виктория и Маргарита, след което излязъл от стаята.
Тук „дева“, там „дева“- познай?
На другата сутрин, пак същото. Бакшиш и половина останали под прага? Сигурно още си седят там, ако някой не вярва да отиде и да провери.
Публикувано от anonimapokrifoff на 11.01.2016 @ 13:44:52