автор: Usmiv4ica

Вик усещаше как паниката се стича на струйки по гърба й.
Учестеното й дишане замъгляваше визьора на защитния костюм. Опитваше да не помръдва, за да може специалното покритие с мимикрия ефект да се слее напълно с околната растителност. Не беше лесно. Толкова й се искаше да побегне към примамливата защита на станцията. Но пеперудите бяха прекалено близо. Цветове и форми, надхвърлящи въображението, преливаха под лъчите на слънцето. Гледани отдалече крилата им изглеждаха ефирно нежни. Но погледът й хипнотизирано следеше острите им нокти и очите им. Костюмът й нямаше да я опази, ако я забележеха. Пред нея Ник също беше замръзнал и тя трудно го откриваше сред листата на отровния бръшлян. Пеперудите кръжаха и търсеха, а тя постепенно се парализираше от заплахата на сигнално ярките цветовете. В този свят на несигурности цветовете означаваха опасност. Отровните и месоядни растения също преливаха от багри. А беше чела някъде, че преди цветята се подарявали. Преди, когато хората живеели не само в разположените високо в планините защитни куполи. Преди Лавината – така наричаха многобройните катастрофи, настъпили вследствие на химическото и радиационно замърсяване и глобалното затопляне. Тя беше родена след Лавината. Беше виждала картини, на които растенията бяха откъснати и подредени в някакви издължени кани. Пишеше, че тогава били много по-дребни, побирали се в длан. Безобидни и безопасни, не те парализирали, ако ги докоснеш по невнимание... Звучеше й като приказка и й беше трудно да го повярва.
Ето, разсея се, мислейки за картините, и те я сграбчиха. Нещо, навярно лиана, беше увило ръката й и я дърпаше. Задъхваше се. Опитваше да се бори. Пропадна в ужаса на водовъртеж от цветове. Загуби ориентация ... и се събуди в уютната сивота на стаята си. “Виктория! Виктория!” Ник седеше на матрака и разтърсваше ръката й. И се хилеше! Ясно. Нямаше да й се разминат закачките на групата биолози, зоолози, генни инженери и техници, с които днес щяха да изпробват новите защитни костюми. Познаваше го. Никакъв шанс да го убеди да не им разкаже за малодушните й кошмари. Въздъхна. Погледна навън през илюминатора. Денят обещаваше да е спокоен и безопасен. Валеше пухкав розов сняг, а това означаваше, че студът ще накара насекомите да си останат в гнездата, а растенията ще са лениви. Спомни си всичките си притеснения и се затича смеейки се да настигне Ник.