автор: fadul

Вървя си по пътя и гледам - малко маче мячи, та че се скине. Викам си, да го зема, ма де ше го гледам?...А то убаво, убаво, сърце ми не дава да го зарежа насред пато. Мойта кльостерица ако разбере, че ше дели един дом с мачка, ша изреве като американски зубър пред изчезване. Това окончателно ме нави да приютя добичето, наведох се и го отнесох като концлагерист-щрудел.

Нося го дома и му викам тихо, парво че навием киликандзеро да те земем, па после си сАдери газо от мячене, ич ми не е. Оно ме гледа се едно разбира, а яз тоа поглед наизуст го знам-секи ден минавам метър с него пред началнико. И таман се нахлузихме у холо и затражих у кой шкаф да го смотам, като отвори оная ми ти мачка една джука като селски трап, па като изкара едни звуци бетер шопар га види наточена чекия – не ти е работа! Холерата, естествено, довтаса тутакси:
-Кво е туй, пиеницо ньеден?! За мачка ли те пратих, или за зелен фасуль?
-Фасул немаше, та рекох да се не връщам празен...
-Да запразниш у Централните дано, непрокопсанико! Да вампирясаш и мачки далака ти да влачат по Раковска, как па еднаж не свърши за две стотинки работа!! Аз тук крак не подгъвам, а ти по цял ден само зяпаш крушката на тавана и пърдиш!!
-И носим мачки дома-допълвам с целио си акъл и се навеждам да мине чинията. Да, ама дзверо явно е тренирАл, щото порцелано така ме лупва по кратуната, че свитки ми излизат пред зъркелите и се въртат като на Сатурн пръстените. Като истински маж кипвам, фащам квото ми е под ръка и изчеластрям урунгела в женски образ. Га гледам, нацелил съм я с мачката. Пусти касмет-затрих добичето баш га навих киликандзеро да я земем. Другио пат че докарам слон-они са неудобни за фърляне.