автор: marisiema

Разбрах какво е да си дъщеря,
когато свойте синове отглеждах.
Във нощите безсънни помъдрях
и милите очи на мама следвах.

Разбрах какво е да си ученик,
когато със любов пред тях застанах.
И колко много, много ме боли,
когато във очите им сълзи долавях.

Научих се да любя с буйна страст,
когато запламтя кръвта ми свежа.
Тогаз усетих мощната й власт
и крехкия й стан, чуплив и нежен.

Прогледнах във света , така голям.
Видях лъжа и подлост, завистта му.
Но всичкото обвих във блян мечтан,
за да живея в мир със съвестта си.

И все се уча ( чак до старини )
на ценностите святи във живота.
Защо се случва тъй, че свършват дни,
когато вече знаеш тук защо си?!...