Когато пристъпя вечерта
Отрудена от дневната съдба
Момиче с тъжни очи
Отхвърлено, от хората дори
Цялото в черни лъчи
И усмихнато някак настрани
Отпиваше кафето що горчи
Където масичката въглена
Ъглена, малка, потулена
Държеше на криви крака -
Едвам се крепи сега
След като тя си тръгна
И тъжно кафенето обзърна...
081204
Ниво -2
Сладар