автор: VladKo

Моя мъничка фея,
ненагледно дете,
част от теб в мен живее,
част от мене – във теб.
Често с логика странна,
непонятна, без ред,
с преждевременна зрялост
или с наивитет,
ту улисана в смешки,
ту люляла мечти –
че на собствени грешки
имаш право и ти,
аз понявга забравям,
критикувам те строг,
а след туй се улавям –
туй за мене урок
е било. Безнадежден
ще мълча, без крила,
за родителска нежност
че си жадна била
да ми кажеш без злоба,
но със глас променен.
Сред проблеми и обич
ще настъпи за мен
старостта неусетно –
ден след ден се редят.
За пътуване сетно
щом ми дойде редът,
аз чрез теб ще живея,
от земята прибран,
моя мъничка фея,
дъщеричке добра.