Някой ден..
В някой час...
Някъде – вдън гори тилилейски
ще усетиш, че някакси там
някой в тебе е влюбен.
И пее си...
Ще узнаеш, че някъде диво
някой някъде тебе те иска.
Ще си спомниш, че
адски красиво е
да те галят ръце,
да те искат....
Някой тихо в нощта да прошепне
“В обичта ти магийна се вричам!
Дай ми вещице тази твоя душа!
Пътеводна за мене бъди!
И обичай ме!...”
Ще се случи неземното чудо
и отварата тайно забъркала
на сърцето му тихо попивайки лудото.
ще усетиш, че този път не си сбъркала...