автор: Elling

Напоследък често си мисля за теб
и бягам в съня си - тъй тих и удобен.
Напълно отказвам да гледам напред,
самият аз се превръщам във спомен.
Край мен е февруарска безнадежност,
смразени чувства и в душата ми мъгла.
Събирам трохите остатъчна нежност,
любовта я оставям - прекалено е зла.

Измислям си някаква моя реалност,
в която да търся и мир, и утеха.
Поредният исихаст - колко банално,
със самота се загръщам като със дреха.*

Последният ред е моя перифраза на: със самотата се свиква, като с дреха - от великолепното стихотворение на matador - Две свещи (http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=69667&mode=&order=0&thold=0)