автор: FluBalu

Дреме сърцето ми в лятната люлка,
дреме и хич не му пука.
Сякаш е още средата на юли.
Май че напълно изкука!
Зимата вече му стяга колана,
то още ходи с налъми.
Пусто сърце само с обич се храни,
тъй не научи чалъми...
Как на живота да хване юздите,
как да се чупи във кръста.
Гони Михаля щастливо в рътлите,
с него все мери си ръста.
Лудо е казвам ви, лудо за десет,
тесен светът е за него.
Ръгат го с лакти, а то ниже песен,
плаче гърбът му за гега.
Как да го карам обаче да мрази,
как лудостта му да скърша?!
То, с добротата си, жива ме пази
даже сред гниеща мърша.

Цвета Иванова