автор: marisiema

С капризите на времето,
преглътнали сълзи,
понесли честно бремето,
останахме и бдим.

Останахме с надеждата,
макар че ни боли
и с всеки залез, стреснати,
загубваме мечти.

Подхлъзваме се в нищото,
в лавината от гняв,
затлачени от тинята,
или в задъхан бяг.

Останахме със жаждата
за светъл, слънчев ден
в страната ни, прекрасната,
на любовта във плен.

Останахме най-силните,
на болката напук,
притиснати от грижите,
но неотстъпно тук.

И нека с ярост пъклена
ни брулят ветрове,
с очите си изцъклени
денят да ни гризе.

Останахме изправени
в жестоката борба,
макар че като мащеха
пдритват ни в гърба.

Останахме в страната ни
с Балкана роден, мил
и жива е мечтата ни
нов кът да изградим.

Разтваряме сърцата си,
трептящи в парещ зов,
със верността си, святата
към бащиния дом.