автор: FluBalu

Окръгли се Луната от любов
и легна тежко в клоните на крушата
сред двора ми, опоскан и суров,
от набези връз зелето и чушките.

А крушата, с пресъхналата гръд,
отдавна беше сборище на гарвани.
Откакто я удари страшен гръм
и злостно я пречупи като варварин.

Години не разпъпи ни цветче,
плътта ѝ се съсухри, стана ялова.
Повиках мъж, с топор да я сече,
дръвца да имам зиме за припалване.

Но може би, защото ми е жал,
че крушата садена е от дядо ми,
сред общото безумство и печал
реших да не добавям още ядове.

Оставих я да гние — за прахáн.
Но тази нощ Луната легна в клоните...
И крушата изгря. Като елха.
Звезди над нея обично се ронеха...

По изгрев, побеляла в дъхав цвят,
изпълваше прозореца ми пролетно.
Не знам за други круши в този свят,
но моята разцъфна срещу Коледа.

Цвета Иванова